Песента, която се превърна в химн на протестите в Беларус
Ако следите митингите в Беларус през последните 15 дни, евентуално ви е направило усещане, че постоянно по време на демонстрациите звучи една и съща ария. Първоначално тя беше просто музикално оформление и безшумно озвучаваше конфликтите с полицията и апелите за обективен и по-достоен живот. Постепенно обаче песента стартира да се чува все по-често в репортажите от Минск, където протестиращите я пеят с цялостен глас и със сълзи на очи. Но за какво тъкмо тази ария?
Тя носи името " Хочу перемен " ( " Искам смяна " ). Изпълнява я руската рок група " Кино " – една от най-известните банди в Съюз на съветските социалистически републики през 80-те години. Парчето набира известност, откакто е изпълнено в руския престъпен филм от 1987 година " Асса ". Историята се развива в украинския град Ялта, където незаконна група пробва да открадне скъпа цигулка. Филмът остава емблематичен за руската просвета освен поради динамичния си сюжет, само че и тъй като песните от саундтрака към него са на пионери в рока и пънка за територията на Съюз на съветските социалистически републики. По това време рокът към момента е най-вече ъндърграунд придвижване – слушането му става мъчно, записите на западни музиканти се вкарват незаконно, а опцията за извършване на този жанр в Съюза е единствено за „ защити “ музиканти, близки до ръководещите. Филмът " Асса " променя това.
Във финалната сцена на кино лентата се появява вокалистът на група " Кино " – Виктор Цой, който играе млад музикант бунтовник, поканен да свири на събитие, в което би трябвало да се съобрази с „ идеологическите желания “ на аудиторията. Той не споделя и дума, става и си потегля в символ на противоречие с условията, а последните фрагменти от осъществяването на „ Искам смяна “ пред почитатели. Именно ролята на Цой в лентата го трансформира в емблематична фигура за руската просвета, а песента за смяната излиза отвън подтекста на кино лентата.
По време на Перестройката песента придобива политически колорит и още от този момент стартира да се пее по манифестации, въпреки фронтменът Виктор Цой да се афишира срещу политизирането на творбата. Той умира в злополука през 1990 година и по този начин и не доживява да види смяната в своята страна.
Песента цитира и самият Михаил Горбачов – първият и финален президент на Съюз на съветските социалистически републики и основател на Перестройката. В изявление от 2012 година той споделя: „ Цой пее „ Искам смяна “ на концерти, хората споделят намерено и непосредствено: „ Искаме смяна “. Опасно е да стартираме огромни промени в страната ни. Опасно и рисковано, само че би трябвало да стартираме “.
Перемен требуют наши сердца
Перемен требуют наши глаза
В нашем смехе
И в наших слезах
И в пульсации вен
Перемен!
Мы ждём перемен...
(* " Сърцата ни желаят смяна, очите ни желаят смяна! В нашия смях и в нашите сълзи, и в пулсиращите вени… Промени! Чакаме промяни " )
През 2011 година песента звуча в Москва на митингите против съветския президент Владимир Путин. През 2015 година пък музиканти я пяха по време на предизборната акция в Украйна.
По време на антиправителствени митинги в Беларус преди 10 години стачкуващите пускаха синхронизирано песента от телефоните си. И звучеше толкоз постоянно, че управляващите в Минск не разрешиха на локални радиостанции да я въртят. Въпреки това през днешния ден тя още веднъж оглася улиците на Беларус с цялостна мощ, с цел да потвърди, че никой не може да заглуши гласа на смяната.
Доналд Тръмп VS музикантите: Защо президентът нарушава авторските им права?
Тя носи името " Хочу перемен " ( " Искам смяна " ). Изпълнява я руската рок група " Кино " – една от най-известните банди в Съюз на съветските социалистически републики през 80-те години. Парчето набира известност, откакто е изпълнено в руския престъпен филм от 1987 година " Асса ". Историята се развива в украинския град Ялта, където незаконна група пробва да открадне скъпа цигулка. Филмът остава емблематичен за руската просвета освен поради динамичния си сюжет, само че и тъй като песните от саундтрака към него са на пионери в рока и пънка за територията на Съюз на съветските социалистически републики. По това време рокът към момента е най-вече ъндърграунд придвижване – слушането му става мъчно, записите на западни музиканти се вкарват незаконно, а опцията за извършване на този жанр в Съюза е единствено за „ защити “ музиканти, близки до ръководещите. Филмът " Асса " променя това.
Във финалната сцена на кино лентата се появява вокалистът на група " Кино " – Виктор Цой, който играе млад музикант бунтовник, поканен да свири на събитие, в което би трябвало да се съобрази с „ идеологическите желания “ на аудиторията. Той не споделя и дума, става и си потегля в символ на противоречие с условията, а последните фрагменти от осъществяването на „ Искам смяна “ пред почитатели. Именно ролята на Цой в лентата го трансформира в емблематична фигура за руската просвета, а песента за смяната излиза отвън подтекста на кино лентата.
По време на Перестройката песента придобива политически колорит и още от този момент стартира да се пее по манифестации, въпреки фронтменът Виктор Цой да се афишира срещу политизирането на творбата. Той умира в злополука през 1990 година и по този начин и не доживява да види смяната в своята страна.
Песента цитира и самият Михаил Горбачов – първият и финален президент на Съюз на съветските социалистически републики и основател на Перестройката. В изявление от 2012 година той споделя: „ Цой пее „ Искам смяна “ на концерти, хората споделят намерено и непосредствено: „ Искаме смяна “. Опасно е да стартираме огромни промени в страната ни. Опасно и рисковано, само че би трябвало да стартираме “.
Перемен требуют наши сердца
Перемен требуют наши глаза
В нашем смехе
И в наших слезах
И в пульсации вен
Перемен!
Мы ждём перемен...
(* " Сърцата ни желаят смяна, очите ни желаят смяна! В нашия смях и в нашите сълзи, и в пулсиращите вени… Промени! Чакаме промяни " )
През 2011 година песента звуча в Москва на митингите против съветския президент Владимир Путин. През 2015 година пък музиканти я пяха по време на предизборната акция в Украйна.
По време на антиправителствени митинги в Беларус преди 10 години стачкуващите пускаха синхронизирано песента от телефоните си. И звучеше толкоз постоянно, че управляващите в Минск не разрешиха на локални радиостанции да я въртят. Въпреки това през днешния ден тя още веднъж оглася улиците на Беларус с цялостна мощ, с цел да потвърди, че никой не може да заглуши гласа на смяната.
Доналд Тръмп VS музикантите: Защо президентът нарушава авторските им права?
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ